header image

Loading

Възможно е да увеличим капитала на ИХ България още тази година

23 Апр 2007 | 08:33

ИНТЕРВЮ на Георги Брандийски, Пазари Дневник с Данета Желева, Изпълнителен директор на Индустриален холдинг България 20 април 2007

Данета Желева : Възможно е да увеличим капитала на ИХ България още тази годинаГеорги Брандийски
Пазари Дневник, 20.04.2007

Изпълнителният директор на Индустриален холдинг България Данета Желева пред pazari.dnevnik.bg

Г.Б.:Г-жо Желева, кои са перлите в портфейла на Индустриаленхолдинг България – публични и непублични дружества и какво е тяхнотофинансово състояние?

Д.Ж.:Не бих могла  да сравня финансовите показателина дружества като Български корабен регистър и Августа мебел, които,макар и малки, дългосрочно присъстват в нашия портфейл, с показателитена дружествата от групата в сферата на машиностроенето или с Булярдкорабостроителна индустрия. Считам, че всяко едно от тях работиизключително професионално и защитава присъствието си в групата наИндустриален холдинг България. Разбира се, ние сме структуриралипортфейла си по такъв начин, че той да отговаря на стратегическите захолдинга сектори от развитието на българската икономика. Сред тях са:морския бизнес, където са Булярд корабостроителна индустрия;пристанищната дейност в лицето на КРЗ Порт Бургас и Одесос ПБМ;сертификационната дейност, представена от Българския корабен регистър;морският транспорт -  дейност, която започнахме миналата година споръчката на два многоцелеви кораба в Булярд корабостроителнаиндустрия; дружествата от групата на машиностроенето – Елпром ЗЕМ, ЗММБългария холдинг в лицето на Машстрой Троян, ЗММ Сливен, ЗММ НоваЗагора и Леярмаш. Бих казала, че финансовото състояние на дружествата естабилно, за публичните има достатъчно информация в пресата.

Г.Б.:Кои от дружествата Ви са публични?

Д.Ж.:Публични са ЗММ Сливен, Машстрой Троян и Елпром ЗЕМ.

Г.Б.:А кои са големите непублични дружества?

Д.Ж.:Булярд и Дунав Турс – дружество, което бешепублично и беше затворено преди няколко години. В момента ще стартирапроцедура по търгово предлагане за ЗММ Сливен.

Г.Б.:Може ли да се направи сравнение между финансовите резултати на публичните и непубличните дружества?

Д.Ж.:Не мисля, че печалбата на дружеството сеопределя от това дали дружеството е публично или не, а от конкретнитеусловията, в които работи и начина, по който се води бизнесът.Например, най-голямата загуба, отчетена за групата, е тази на МашстройТроян, в резултат на задължение по ЗУНК. До колко да поддържамепублични дружества в портфейла си зависи основно от начина нафинансиране. За момента Индустриален холдинг България предпочита дафинансира проектите на дъщерните си дружества чрез холдинга.

Г.Б.:Кои са секторите от икономиката, които са стратегически за холдинга?

Д.Ж.:На първо място това е машиностроенето, същотака морското дело и секторът „речни круизи”, представен от нашетоасоциирано дружество Дунав Турс.

Г.Б.:Морският бизнес като че ли е доста по-изразенв портфейла ви спрямо машиностроенето. Имате ли идеи да увеличите деласи в машиностроенето?

Д.Ж.:Предвиждаме сериозни инвестиции в някои отмашиностроителните ни предприятия, които да отговорят на сериознотоприсъствие на нашата продукция на пазара. Една от тези инвестиции е вЕлпром ЗЕМ и представлява изграждане на цех за лазарно рязане, катоинвестицията е за над 1.5 млн. лв. Другата инвестиция е в Леярмаш,където е в ход закупуването и инсталирането на две нови пещи. Това щеосигури допълнителни мощности за завода, които ще са съобразени секологичните изисквания към настоящия момент.

Г.Б.:На колко възлизат тези инвестиции?

Д.Ж.:Общо за двете дружества инвестициите са около3 млн. лв. Естествено, те са несравними с инвестициите, които правим всектора „морски транспорт”. Още в началото на тази година, предвидусвояването на опцията от Параходство БМФ, заложена още при сделката зазакупуването на завода, се направиха сериозни инвестиции в Булярд.Впоследствие се направи увеличение на капитала на корабостроителницата,за да се финансират програми за модернизация и управление на завода.

Г.Б.:Какви са финансовите показатели на Булярд за 2006 г.?

Д.Ж.:За 2006 г. дружеството е на печалба, естествено, далеч под нашето желание.

Г.Б.:Според вашето желание или според вашите планове?

Д.Ж.:И според двете. Печалбата е под 1 млн. лв.

Г.Б.:А какви бяха плановете ви?

Д.Ж.:Нашите планове бяха за печалба от порядъка на2 до 3 млн. лв. за 2006 г. Очакванията ни не се оправдаха по няколкопричини. На практика се оказа, че заради дългото спиране на завода, заповече от 7 години, срещнахме сериозени трудности. Те бяха по отношениена технологичното ниво, готовността за строеж на нови кораби,квалифицираната работна ръка и инженерен персонал, мениджърскипотенциал. На това се дължат резултатите. Има нужда от сериозниинвестиции както в оборудване, така и в човешките ресурси.

Г.Б.:Какви инвестиции са нужни, за да заработи заводът съгласно вашите планове?

Д.Ж.:На първо място заводът се нуждае отблагоприятна пазарна среда. В момента тя е такава, защото пазарът застроителство на кораби е добър. На второ място, има нужда от инвестициив техника, оборудване и модернизация. По наша преценка порядъкът е 5 –10 млн. евро. На трето място заводът се нуждае от сериозна инвестиция вчовешките ресурси и в привличане на квалифицирана работна ръка. Засъжаление по това направление без държавна подкрепа трудно бихме моглида се справим. Ние сме едно от малкото дружества, които получихаразрешение за внос на работна ръка от Украйна. При нас вече работят ичуждестранни работници. Предвид дългата и тежка процедура, все още неможем да привлечем хора на ръководни постове.

Г.Б.:На какво се дължи спадът в печалбата на Индустриален холдинг България през 2006 г.?

Д.Ж.:За период от 3 – 4 години назад Индустриаленхолдинг България бележи едно добро повишение на основните си показателиот порядъка на 8 – 10%, което напълно отговаря на отраслите, в коитоинвестира дружеството. Първо бих искала да обясня на какво се дълживисокия ръст в печалбата през 2005 г. Той се дължи основно на сделкатас акции на КРЗ Одесос, като ние продадохме дела си в това дружество.Излязохме и от сектора „недвижими имоти”, като продадохме два големипроекта - единият в Шкорпиловци, другият в местността Боджака крайСозопол. Това обяснява значителния ръст на печалбата през 2005 г., апечалбата за 2006 г. просто е съотносима с общата тенденция на растеж.

Г.Б.:Не загубихте ли, че продадохте през 2005 г., а не през 2006 г.?

Д.Ж.:Анализирайки сходни проекти мисля, ченаправихме добра сделка и с двата имота. Относно КРЗ Одесос, желаниетони тогава беше да се съсредоточим в инвестицията си в БулярдКорабостроителна индустрия.

Г.Б.:Какви са очакванията и плановете ви за 2007 г. за Индустриален холдинг България и за големите дъщерни дружества?

Д.Ж.:Това, което очакваме и предвиждаме за 2007 г.е ръст в приходите от продажби на консолидирана база около 20%. Същотоочакваме и по отношение на печалбата. Това означава печалба заИндустриален холдинг България от порядъка на около 12 млн. лв. Замомента не предвиждаме някое от дружествата от групата намашиностроенето да завърши на загуба. За другите дружества очакваниятани са за печалби, отговарящи съответно и на ръста им в приходите отпродажби. Резултатите на Булярд ще зависят основно от приключването напоръчките за Параходство БМФ, тъй като тази година трябва да бъдатсдадени два техни кораба. Предвид особеностите на осчетоводяването насделките, те ще бъдат определящи за резултатите на корабостроителницата.

Г.Б.:Какви поръчки имате от БМФ?

Д.Ж.:Три са корабите на Параходство БМФ. Договоритеза тях бяха сключени още докато Параходството беше акционер вКорабостроителницата. Това бяха първите реални поръчки за цели кораби взавода.

Г.Б.:А как въобще стоите на този пазар?

Д.Ж.:Заводът построи един кораб, който беше сдаденв началото на тази година - кораб „Тангра”, 9000-тонен, изцялопроизведен в Булярд Корабостроителна индустрия. В момента има сключенидва договора с норвежкия корабособственик и договор за два кораба,поръчани от Индустриален холдинг България. Те са поръчани от двекомпании специално създадени за целта – „Емона шипинг” и „Марцианашипинг”. Това са компании, регистрирани в Малта, 100% наша собственост.Практиката в корабоплаването е корабите да са с малтийски флаг.

Г.Б.:Какъв процент от капацитета на производство на компаниите Ви е зает в момента?

Д.Ж.:Планът, който сме си поставили за тази годиназа Булярд Корабостроителна индустрия, е 20 хил. тона обработенастомана. За да постигне това екипът ще трябва да положи сериозниусилия, но при всички случаи това не е капацитетът, който отговаря намощностите на завода. Ако изпълним трите неща, за които говорихме –инвестиции, работна ръка и благоприятна пазарна среда, заводът може дастрои много повече кораби. На машиностроителните предприятия скоробяхме поставили задача за производство и продажба на 100 стругамесечно. Те се справиха успешно с тази наистина амбициозна задача имисля, че също имат доста добър потенциал за развитие.

Г.Б.:Имате ли миноритарни пакети и какво смятате да правите с тях – да увеличавате дела си или да ги продадете?

Д.Ж.:Имаме само два миноритарни пакета. Единият е вБулгартабак холдинг, като не смятаме да го увеличаваме. Другият е вОдесос ПВМ. Това е дружество, което има лиценз за пристанище срегионално значение, а ние притежаваме 30% от това дружество. Предвидтова, че пристанищната дейност е в нашия бизнес, ако имаме възможност идобро икономическо предложение, естествено бихме увеличили дела си.

Г.Б.:Какво Ви накара навремето да пуснете облигационния заем и защо точно чрез конвертируеми облигации?

Д.Ж.:Този облигационен заем всъщност беше първият ина практика единствен засега по рода си, който беше реализиран катооблигации, поначало издадени като конвертируеми. Желанието ни беше дафинансираме някои от инвестиционните намерения на холдинга. В моментаоблигационният заем е около 5.2 млн. лв. При тогавашните пазарниусловия не беше лесно да успеем да пласираме емисия от акции. Все пакакциите на холдинга по това време се търгуваха на цена около 30стотинки, а текущите ценови нива от 7 – 8 лв. бяха не само мечта, а идоста сериозно предизвикателство. Поради това решихме да прибегнем дотози финансов инструмент.

Г.Б.:А защо точно конвертируеми?

Д.Ж.:Предвид инвестициите, които бяха планирани дасе направят за този период не беше сигурно дали би било по–добре да сеизплатят облигациите или да се конвертират в акции.

Г.Б.:Сега предложението е облигациите да се конвертират в акции ли?

Д.Ж.:Условията на обигационния заем бяха заложениоще в проспекта, включително и условията при конвертирането, а именнозаемът да бъде конвертиран по номинал на падежа. Естестено това щестане по желание на всеки от облигационерите. Който от облигационеритепожелае, може да замени облигациите си за акции.

Г.Б.:А ако голяма част от общото събрание каже, че не иска да има такова конвертиране?

Д.Ж.:Тогава заемът ще бъде изплатен.

Г.Б.:Има ли в момента проблем Индустриален холдинг България да изплати този заем в брой?

Д.Ж.:Не, абсолютно никакъв проблем.

Г.Б.:Какво е Вашето лично мнение – да се конвертира ли или да се изплати заема?

Д.Ж.:Аз мисля, че на практика акционерният капитале най – благоприятния и евтин финансов ресурс за дружеството. Мисля, чеконвертирането на облигационния заем би било от полза за развитието наИндустриален холдинг България дори при един лев за акция. Все пак азразсъждавам не само от позицията на акционерите, а и от гледна точка намениджмънта. Такова е предложението на мениджмънта, от там нататъкследва акционерите да приемат или не това предложение. Справедливо евсяко решение, което е подкрепено от общото събрание на акционерите.Понеже за конвертируемите облигации се прилагат правилата за увеличениена капитала, за издаването им ние се съобразихме с всички тезиизисквания и те бяха предложени за закупуване първо на акционерите наИндустриален холдинг България. Пазарът тогава посрещна доста скептичноемисията веднъж заради цената, веднъж заради това, че емисията беше влева. Освен това емисията беше необезпечена и с 6% доходност, коетобеше доста под банковите лихви по това време.

Г.Б.:Каква част от облигационния заем се държи от акционери на Индустриален холдинг България?

Д.Ж.:Почти целия облигационен заем се държи от акционери на Индустриален холдинг България, близо 100% към последното лихвено плащане.

Г.Б.:Тогава каква част от акционерния капитал държи облигационния заем?

Д.Ж.:Като капитал основните акционери на холдинга са и облигационери.

Г.Б.:В такъв случай няма ли да има конфликт на интереси, например за малките облигационери, които не искат конвертиране?
 
Д.Ж.:Ниеимаме една поцедура по увеличение на капитала, където всеки акционерима право на глас и гласува както намери за добре. Навремето всеки еимал правото да запише облигации.

Г.Б.:След това увеличение на капитала какъв ще бъде free float-а?

Д.Ж.:Не очаквам да има някакви съществениизменения. Записвайки пропорционално, не би следвало да има някаквозначително изменение във free float-а. Но все пак и никой от нас неможе да прогнозира това в момента, още повече, че не е минало общотосъбрание на акционерите. А и имаме още месец за търгуване наоблигациите.

Г.Б.:Има ли нещо, което да накара акционерите да не искат да приемат подобно решение?

Д.Ж.:Според мен няма.

Г.Б.:Кои от дружествата Ви най – много допринасят за положителните резултати на холдинга в последните години?

Д.Ж.:На първо място това е ЗММ България холдинг, както и асоциираното дружество Дунав Турс.

Г.Б.:Какви са печалбите за 2006 г. при тях?

Д.Ж.:За групата на ЗММ България холдинг печалбата е над 3 млн. лв. След данъчно облагане, за групата на Дунав Турс - над 2 млн. лв.

Г.Б.:Не е ли малък капиталът от 20 млн. лв. на Индустриален холдинг България при около 10 млн. лв. печалба?
 
Д.Ж.:20милиона лева е уставният капитал на Индустриален холдинг България. Завсичките тези години печалбата на холдинга е капитализирана исобственият капитал на дружеството в момента е над 100 млн.лв.

Г.Б.:Ще има ли дивиденти за 2006 г.?

Д.Ж.:Предложението на мениджмънта е занеразпределяне на печалбата и използването й за инвестиции. Ние сестараем с добрите финансови резултати, с откритата политика, коятоводим и с добрата ликвидност на акциите на дружеството, да успяваме даотговорим на очакванията на акционерите с цена.

Г.Б.:При дъщерните Ви публични дружества ще има ли дивидент?

Д.Ж.:Печалбата, която показваме в консолидиранияотчет, не е само на база разпределен дивидент. Тя е на база реализиранипечалби от нашите дъщерни дружества, т. е. тяхната печалба не винагиидва като паричен поток при нас, дори в повечето случаи остава заинвестиции при тях. Например Дунав Турс миналата година инвестира 12млн. евро за купуването на два пасажера – единия 4, другия 5 звезди.Тази инвестиция дружеството направи с част от печалбата си и с банковкредит.
Предпочитам за момента да не коментираме въпроса дали припубличните дъщерни дружества ще има дивидент, защото първо трябва дауведомим КФН и борсата.

Г.Б.:Имате ли планове да увеличавате капитала наИндустриален холдинг България с цел намиране на свеж ресурс ипредоставянето му на дъщерните дружества за инвестиции?

Д.Ж.:Според мен смисълът на едно дружество да стоипублично е възможността да събира свеж ресурс от пазара – под форматана акции, облигации или други подобни инструменти. Когато мине общотосъбрание за конвертируемите облигации, уставният капитал ще стане около26 млн. лв. Бихме търсили финансиране на самия Индустриален холдингБългария за проектите на дъщерните дружества.

Г.Б.:А не изпуснахте ли момента за увеличение на капитала?

Д.Ж.:На първо място в плановете ни е приключванетона облигационната емисия. Ще мислим по - късно за увеличение накапитала при благоприятна пазарна среда и атрактивни проекти.

Г.Б.:Кое е в момента най-изгодно за Вас като финансиране?

Д.Ж.:В момента може би увеличението на капитала. След това са банковите кредити.

Г.Б.:В последните няколко години холдингът енасочил вниманието си най-вече в корабостроенето и машиностроенето.Смятате ли да се насочите и в други области?

Д.Ж.:Да, определено. За нас дейността на Дунав Турсе речен транспорт. Ангажиментът, който имаме към туристите, коитопосещават нашите кораби, е да ги придвижим живи и здрави от едно мястона друго и да осигурим едно перфектно обслужване на кораба. Но ниесамите не набираме туристи. Договорите ни са дългосрочни, повечето оттях са за над 5 години, така че нещата са сложени на една малко по –друга основа от тази на принципа на работа на хотелите. Разликата междучисто туристическата услуга и услугата, която дава Дунав Турс е, че занас не стои въпросът ще има ли туристи или не. Това е така, защото ниеимаме фиксирани договори, няма значение дали има само един турист накораба, нашата цена е фиксирана за дълъг период от време.
Смятаме дасе насочим към пристанищната дейност. В началото на тази година приехмепредпроектните проучвания за разширение и модернизация на пристанищетони в Бургас. Като план то е заложено и в Националната програма заразвитие на българските пристанища и е с регионално значение. Смятамеот тази година да започнем проект за разширение и модернизиране.

Г.Б.:В такъв случай имате ли интерес към концесии на пристанища?

Д.Ж.:Имаме, дори сме участвали в конкурса запристанище Видин. Имаме интерес към концесиите на пътническитепристанища по река Дунав предвид бизнеса на Дунав Турс. За пристанищетовъв Видин държавата прецени, че  в този вид, в който беше пуснатаконцесията, за момента не е интересна. Иначе ние бяхме единственияткандидат. Към морските пристанища за момента нямаме интерес. Имаме вгрупата си две пристанища с регионално значение, където мислим, чеможем да съсредоточим усилията си. Едното е в Бургас, другото е въвВарна.

Г.Б.:Бихте ли листвали на борсата някое отдъщерните си дружества или е по-добре Индустриален холдинг България давдига капитала и да финансира дъщерните дружества?

Д.Ж.:За момента смятаме, че е по-добре капиталът дабъде събиран от Индустриален холдинг България. Считаме, че по тозиначин бихме могли да отговаряме първо за по-добро управление надъщерните си дружества и второ – това се вписва в нашата стратегия.

Г.Б.:Значи ли това, че сте по – консервативни?
 
Д.Ж.:Предвид сферите, в които инвестираме, мисля, че инвестираме в по – консервативен бизнес.

Г.Б.:Да обобщим, ако пазарът позволява през тази година може да се очаква увеличение на капитала на Индустриален холдинг България?

Д.Ж.:Да.

Г.Б.:Вчера се появи информация, че Булярд имазакъснели плащания към доставчици за по около 50-60 дни и че ТИМ езапочнал да изкупува задължения. Искам коментар по този слух.

Д.Ж.:Булярд Корабостроителна индустрия е в доброфинансово здраве и стриктно изпълнява своите ангажименти. Всичкиакционери в дружеството, включително Булком и Електомашинари холдинг,стоят 100% зад него, като доказателство за това е последното увеличениена капитала. Силно вярваме, че ако заводът бъде избран за подизпълнителза натовските фрегати FREMM, той много скоро ще се превърне в едно отводещите предприятия на българската индустрия, работещи за износ. Етозащо инвестицията ни в него е дългосрочна.
По принцип на слухове неотговаряме, но за Ваша информация задълженията на завода към доставчициса само текущи и в размер, съответстващ на възможностите на Булярд. Бихискала да поканя всички на пускането на вода на новия кораб наПараходство БМФ М/К „Пирин” до края на м. април. Мисля, че това езаслуга на завода, гордост за град Варна и българското корабостроене.Благодаря на корабостроителите, подизпълнителите и доставчиците затова.

Назад