ИНТЕРВЮ на Весела Николаева, в-к Дневник с Данета Желева, Изпълнителен директор на Индустриален холдинг България 24 февруари 2009
Данета Желева : Държавата може да помогне на бизнеса с възлагане на големи поръчки
В.Н.: Г-жо Желева, световната криза вече започна да засяга и нашата икономика. Очаквате ли заради нея българските компании да изпитват ликвидни проблеми - трудно да посрещат оперативните си задължения?
Д.Ж.: Глобалната финансова криза, пред която са изправени компаниите в световен мащаб, поставя мениджърите им пред такава ситуация, каквато сигурно много от тях познават само от книгите. Световната криза неминуемо се отразява и на българските компании, защото за пръв път имаме ситуация, в която определящ е външният фактор. Ликвидните проблеми са част от това. На първо място е налице значително редуциране на инвестиционните намерения на дружествата, съкращаване на оперативните разходи, заедно с това идват ликвидните проблеми и изключително висока междуфирмена задлъжнялост. Като цяло процесът се наблюдава повече от година на нашия пазар и очакванията ми са, че ще се задълбочава.
В.Н.: Затруднено ли е получаването на банкови кредити за бизнеса?
Д.Ж.: Oчевидно да. Банките станаха по-предпазливи, компаниите -майки им наложиха съществени ограничения при кредитирането, по отношение на изискванията към проектите както и към клиентите. На практика сега банковият кредит е може би единственият инструмент, който може да бъде използван от фирмите. Публичните компании нямат възможност да се финансират чрез емитиране на акции и облигации на борсата, тъй като в момента достъпът до този вид финансиране е изключително ограничен.
В.Н.: Какви са Вашите наблюдения за кредитирането в момента?
Д.Ж.: Процесът е двупосочен - от една страна банките имат рестрикции, от друга страна клиентите им станаха по-предпазливи, тъй като лихвените условия значително се повишиха. В същото време продажбите на доста компании намаляха и не е лесно да бъдат обслужвани този тип заемни средства.
В.Н.: Дали някое от дружествата на "ИХ България" се е възползвало от кредите, които Банката за развитие (ББР) отпуска с по-ниски лихви и проучвали ли сте тази възможност?
Д.Ж.: Разговорите, които водим с Банката за развитие, са за кредитна линия за доставка на стоки и услуги от Япония свързани със строителство на кораби в Булярд корабостроителна индустрия. Линията е с доста добри условия и е свързана с подпомагане износа на японски стоки и услуги за други страни. Надяваме се, че бихме могли да се включим и в проектите на банката насочени към стабилизиране на българската индустрия и насърчаване на износа.
В.Н.: Вече стана ясно, че няколко компании са изпитали затруднения с посрещането на задълженията си по облигационни емисии. Вашият холдинг има ли такива проблеми по втората емисия дългови книжа?
Д.Ж.: Нямаме проблем с обслужването на емисията, падежът на първото лихвено плащане е през април тази година и не очакваме закъснения или каквито и да е затруднения в тази насока.
В.Н.: По-тежка ли ще бъде тази година за българските компании или напротив, ще започне възстановяване?
Д.Ж.: Определено по-тежка. Като цяло, за да има възстановяване, процесът трябва да тръгне отвън. В международен аспект вече повече от година наблюдаваме проблеми във финансовата сфера, както и стагнация в икономиките на отделните държави. Специално за България не очаквам начало на възходящо развитие по-рано от 2010 г.
В.Н.: Какво според Вас трябва да направи държавата, за да се справи бизнесът с кризата?
Д.Ж.: Считам, че две са насоките, в които държавата би могла да подпомогне бизнеса - едната е в укрепване и стабилизиране на банковата система, за което вече бяха взети някои мерки. Част от тях е решението на БНБ да намали размера на минималните задължителни резерви на банките, както и извеждането на преден план на Българската банка за развитие , като институция, която би могла да подпомага бизнеса точно в този момент. Втората насока е по отношение възлагането на държавни поръчки за различни инфраструктурни проекти по линия на европейските фондове и по линия на големи международни проекти. Като пример мога да посоча проекта за строителство на две корвети по програмата за модернизация на военноморския ни флот. Ние следим развитието на проекта с интерес, тъй като той би дал възможност на българското корабостроене като цяло да се включи в системата на европейската отбранителна промишленост. Различни са възможностите за реализация на проекта, включително закупуването на лиценз и цялостното строителство на бойните кораби в България. Това на практика би осигурило усвояването на една напълно нова технология, запазването и създаването на над 1000 нови работни места в сферата на корабостроенето и съпътстващите го отрасли.
В.Н.: Бяха ли засегнати дружествата на "ИХ България" от газовата криза и направили ли сте вече изчисления колко са загубите ви от нея?
Д.Ж.: Пряко по-скоро не. Само едно от дружествата ни - "ЗММ-Нова Загора" претърпя преки загуби. Но определено можем да кажем, че чрез нашите клиенти и партньори усетихме какви са последиците за икономиката ни. Поръчки на някои от дружествата ни бяха канцелирани, а други бяха отложени.
В.Н.: При високите цени на петрола корабният транспорт се смяташе за предпочитан и се очакваше това да се отрази добре на целия бранш. Сега обаче цените падат, как влияе това на морския ви бизнес?
Д.Ж.: Не свързвам бума в корабостроенето и в морския транспорт с цените на петрола. По-скоро определящи за този бум са повишеният стокооборот и високата икономическа активност на държави като САЩ, Индия, Китай и Русия. Не без значение беше и олимпиадата в Китай. С разрастването на световната финансова криза стокооборотът намаля значително, много от поръчките на корабостроителниците бяха канцелирани, а навлата в морския транспорт паднаха драстично. Като цяло морският бизнес е цикличен и следва процесите в икономиката. Това не е нещо необичайно и не се случва за пръв път.
Дружествата на холдинга покриват доста широк спектър от морския бизнес - корабостроене и кораборемонт, морски транспорт, сертификация и пристанищна дейност. Към настоящия момент нямаме отказани поръчки в "Булярд корабостроителна индустрия". Пристанищната дейност в КРЗ Порт Бургас се развива успешно. По отношение строителството на корабите за "ИХ България" очакваме тази година да бъдат завършени три от тях. Надяваме се, че ще успеем да се справим с пазарната ситуация по отношение на чартирането им, тъй като те са в клас, който към настоящият момент относително малко е засегнат от кризата.
В.Н.: Как според Вас ще се отрази икономическата криза на корабния ви бизнес?
Д.Ж.: При всички случаи - навлата, за които говорихме преди година, просто нямат нищо общо с тези, които можем да постигнем в момента. В момента цените са доста по-ниски и предимството ни е, че корабите са малки и ефективни при този намалял стокооборот. По отношение на корабостроенето към настоящия момент имаме поръчки, които позволяват на завода да работи активно в следващите две години, като се надяваме, че за това време ситуацията ще се промени.
В.Н.: Кой е основният проект, по който работи холдингът в момента?
Д.Ж.: Като че ли в настоящия момент основният проект, по който работим е този за разширението на пристанището ни КРЗ Порт Бургас, с което ще се удвои неговия капацитет и ще се създадат условия за обработка на нови видове товари. Част от административните процедури по проекта бяха приключени и сега очакваме разрешение от страна на Министерство на транспорта и Министерство на регионалното развитие и благоустройството за неговото стартиране. Надяваме се да можем да се похвалим в следващите няколко месеца с това.
В.Н.: Много публични компании прибягнаха до обратно изкупуване на акциите си, за да стабилизират цената им. Вие мислите ли да го направите за холдинга или за някое от дружествата му?
Д.Ж.: Обмисляли сме вариант с обратно изкупуване за "ИХ България". Това би било не точно за стабилизиране на цената им, а по-скоро като добра възможност за инвестиция, тъй като спадът на цените на борсата е драстичен. Считаме, че нивата, на които в момента се търгуват акциите на холдинга, са атрактивни. Разбира се, това е въпрос на решение, което трябва да бъде взето от общото събрание и би могло да се случи в бъдеще.