Хоризонтът за намаляване на емисиите до 2030 г. и нетни нулеви емисии около 2050 г. изисква стъпки от корабната индустрия, производителите на горива, пристанищната инфраструктура
Данета Желева е главен изпълнителен директор на "Индустриален Холдинг България", една от големите индустриални групи в страната, развиваща дейност в сферата на машиностроенето, морския транспорт, кораборемонт и пристанищна дейност.
С нея разговаряме за декарбонизацията на индустрията и зеленото бъдеще в контекста на предстоящото събитие, организирано от Investor Media Group, Energy of Tomorrow. Повече за форума може да научите тук.
- Какви са най-големите предизвикателства пред декарбонизацията на корабната индустрия?
- Декарбонизацията на индустрията фактически започна още преди десетина години, водена както от регулаторни задължения, така и от икономически съображения. Оптимизацията на разхода на гориво чрез формата на корпуса, газенето, баласта, специалното боядисване, контрола върху скоростта на движение, новото поколение двигатели и генератори, поставяне на скрабър инсталации са все мерки в посока намаляване въздействието на индустрията върху околната среда.
Разбира се, хоризонтът до 2030 г. за намаляване на емисиите с 20% и нетни нулеви емисии около 2050 г. прави нещата вече задължителни и належащи за планиране както от производители на корабно оборудване, корабостроители, корабособственици, така и не на последно място от производителите на горива и от собствениците на пристанищна инфраструктура. Постигането на целените резултати изисква сериозни проучвания, тестове и действия от различи специалисти и инвеститори в сектора.
- Вятърна енергия, слънчева енергия, водород – кое е зеленото гориво на бъдещето, което ще промени сектора, според Вас?
- Бих казала, че все още сме в ранната фаза на анализите, тепърва пилотните проекти ще се преценяват не само с оглед регулаторните изисквания, а и като икономическа ефективност.
Трябва да си даваме сметка, че инвестициите в нови кораби са скъпи и се правят с хоризонт 25 години. Всяка междинна необходимост от ретрофит, който също е скъп, а и предполага излизане на кораба от експлоатация за по-дълго време, би направила инвестицията по-неефективна, а и би пренесла това ценово върху всички по веригата на доставки – търговци и крайни клиенти.
Разбира се, нивото на готовност за използване на различните горива е различно. Това зависи много от типа и големината на кораба, възможностите за зареждане, района на плаване и много други фактори, като пристанищна инфраструктура, възможности за бункероване и т.н.
Както знаете, в групата на „Индустриален Холдинг България“ имаме компания за корабен дизайн, която работи вече по втори проект за кораб, захранван с амоняк, за кораб, захранван с водород, както и за кораб с така наречения двигател с двойно гориво – метанол. Колегите са работили и по проекти с вятърно асистиране на задвижването, тествано за определени райони на плаване. Що се отнася до слънчевата енергия, прякото ѝ използване в морския транспорт едва ли би имало голям дял.
- Доколко процесът по декарбонизация на сектора ще доведе до консолидация?
- Не мисля. Не виждам съществени позитиви нито за товародателите, нито за операторите, нито за корабособствениците. По-скоро нуждата е за прецизиране на регулаторната рамка.
- Кои са ключовите технологии, които ще преобразят бъдещето на корабната индустрия и тежкото машиностроене?
- Тенденциите са много подобни на тези в останалите видове транспорт и производство: автоматизация на корабните операции, все по-голяма автономност с възможност за управление от друга локация.
Това е тенденция и в пристанищните операции – управление на товаро-разтоварните дейности от единен център, дигиталните близнаци като подкрепа за поддръжката и ремонта на кораба, както и при обучение на екипажите, навлизането на изкуствения интелект като възможност за по-точен и бърз анализ на данни, визуализацията им и планиране на пътя на кораба, оползотворяване или утилизиране на отпадъците, комуникация с екипажите, киберсигурност с цел повишаване безопасността на плаването.
- Как пандемията, войните и геополитическата и макроикономическа обстановка промениха компанията, която управлявате, и доколко разклатиха устоите на традициите в секторите?
- Това са събития, които много от нас смятахме, че са останали в миналото или най-малкото са очаквани за други географски райони. Именно добрите традиции в секторите като машиностроене, морски транспорт, пристанищни операции, добрите практики и добрите специалисти, с които разполагаме, ни помогнаха да се справим с трудностите, да преодолеем отпадането на определени пазари и да продължаваме да се развиваме.
Не може да се отрече и че тези процеси дадоха тласък на много нови технологии и възможности, включително в сферата на човешките ресурси.
За съжаление, тези глобални събития са съпътствани с множество човешки трагедии, но извадиха на преден план значимостта на свободата, на общовалидните ценности, като любов към семейството и родината и подкрепата в труден момент.
- Защо подкрепяте събитието Energy of Tomorrow на Investor Media Group?
Ние от „Индустриален Холдинг България“ сме партньори на събитието, защото смятаме, че то дава възможност да се създаде дискусия, в която да се чуят гледните точки на различните участници в процеса по енергийна трансформация. Да се разбере за постиженията и предизвикателствата по пътя на постигане на диверсификация чрез по-модерни, по-умни, по-надеждни и щадящи околната среда технологии.